Устремски манастир "Св. Троица" - Устрем

В Сакар планина, на три километра от село Устрем, се намира Устремският манастир „Св. Троица“. Той е познат и като Вакъфски, на името на старото село Вакъв, или като Хайдушки манастир. Смята се, че възниква още по времето на Втората българска държава, а в началото на XV век името му се споменава в османски документи. В близост до него има скална пещера, „Вехтата черква“, където има останки от стари стенописи. По време на кърджалийските безредия манастирът претърпява сериозни щети. В края на XVIII и началото на XIX век е възстановен от хайдутина Христо войвода от Сливен, който тук се замонашва под името Хрисант. Вероятно с подкрепата на Индже войвода и неговия байрактар Ката Кольо, Хрисант успява да възроди манастира и става негов игумен. Това място тогава служи за убежище на много хайдути, сред които Ангел войвода, Гарапачи Георги и Кара Добри със своите дружини, поради което получава името Хайдушки. Първоначалната църква е съборена и на нейно място е издигната нова, посветена на светците Петър и Павел. Хрисант умира през 1813 година и е погребан в манастира, като надгробният му камък се пази и до днес в преддверието на църквата. Самата църква „Света Троица“ е построена през 1836 година, като в нея е вградена по-старата „Св. св. Петър и Павел“. Настоящата сграда е трикорабна, едноапсидна, без купол, изградена от камък, с двуредово осветление на наоса чрез комбинация от широки и тесни прозорци. Под нея има костница, достъпна по каменни стълби, а в южната част – отделение с царски двери и олтарно помещение в чест на апостоли Петър и Павел. Църковният иконостас е забележителен с пластичните си резби и три реда възрожденски икони, като централно място заемат царските двери с изящна украса. В църквата се съхраняват и други възрожденски икони, сребърен потир от 1779 година и старопечатни книги. През 1951 година избухва пожар, унищожил част от манастирските сгради в източното и северното крило, но те постепенно се възстановяват. Днес манастирът „Св. Троица“ е обявен за паметник на културата, заедно с Караколювата дупка. Ежегодно на Петдесятница в неговите околности се провежда събор „Св. Троица“ с надпявания и борби – любим местен спорт с дълбоки традиции. Земите около манастира са обявени за природна забележителност през 1971 година. В защитената територия „Св. Троица“ с площ 115 ха се опазват вековни гори и скалисти склонове.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви